Избрани Стихчета

****

Плъзгам в просъница ръка по хладния ти череп,
Впивам тялото си в твърдата ти снага,
Устните ми залепват по гладката ти повърхност,
Търся с поглед заскрежените ти очи...

Аз ли те замразих така с леденото си дихание?
Ти беше спомен за възможно щастие.
Аз се страхувах да те загубя,
Но страхът е болка, а болката лед...

Сега искам отново да докосна сърце,
Туптящо в ритъма на огнена музика.
Да усетя мириса на кожа, трепереща
От танца на възкръсналите ми пръсти.

И да се стопля...
И да те стопля...
И да те размразя...
И да те върна на времето...

2008

****

Бродя във гъстата синя мъгла
От облаци тъмни посипани с пепел
Прегърнал вехта надежда една –
На видение ярко и свято свидетел.

...Красива и слънчева лятна картина.
Път от любовен сън осветен
Води до дом, до топла камина
И до завивка от ален сатен...

Цепя мъглата с поглед безсилен
Търсещ дъха на летния бриз
Ала май ми нашепва вятъра силен
Че било е това мимолетен каприз.

Но не ще забравя тъй лесно
Моят небивал спомен-мечта
И ще запазя твоя образ небесен
В изваяна с обич и мъка сълза.

2008

Балада

Научих се да свиря с мисли.
Превърнах душата си в арфа,
Готова да усети най-тихия трепет
С изпънати струни невидими,
От обич и надежда изтъкани.

И тогава идваш ти – прелестна кралица,
С вълшебни бели очи и ледени пръсти.
Галиш безмилостно струна след струна,
А те стенат стегнати в болка и студ
Упоени от магията на бяла светлина.

Приглушено се чува красива балада за любовта.

2007

Видения

Изгряваща звезда,
Бляскава снага издига.
Самотна и трепереща в студа,
Покрита със воал от мойта обич изтъкан –
Мечта родена във града.

Пролетно кокиче,
От нежен слънчев лъч родено,
В тихия мрак примирено глава свежда.
Сковано от болка и студ то открива
В топлата нощна звезда своя надежда.

Две светулки
Тихия мрак бодро разкъсват,
Присветват игриво, вълшебно дори.
Не ви ли е студено бре, луди светулки,
Или във вас любовен огън гори?
...
Видях теб, видях мен,
За нас вдигнах тост и духнах свещта.
Дали бе това повик за щастие
Или красива и нужна измама в нощта.

2007

Мил единствен миг

Искам да те докосна
Искам да напиша стих
Искам да те споделя със звездите всички
Искам да замръзнем в мил единствен миг

Поглеждам очите ти:
Кафеви, красиви, с обич пропити
Прегръщат ме нежно, стоплят душата ми,
Kартини рисуват в пепел от минала страст скрити

Мислите ни се усукват
Като грижливо сплетена плитка
И подхранвани от топъл спомен
Се превръщат в утрешна молитва

Огнена палатка сме изплели
Дали за да ни свети или да ни изгори
В нощта от погледи да ни прикрива
Но не ще я има вече на зори
...
Ровя се в небето, намирам дъга,
Послания отминали твои разчитам
Защо трябва да свалям поглед сега
На думите ти днешни вкуса да опитам

2006