Интелект по желание

Mindset - на български казано - мироглед. Или нагласа.

Според една известна американска психоложка от Stanford University, нагласата ни към интелигентноста е всъщност основен двигател за "количеството" и "качеството" й. Тя определя два типа нагласи:
- Фиксиран интелект - когато възприемаш интелигентността като даденост, константа
- Развиващ се интелект - когато възприемаш интелигентността, като функция на времето, нещо, което се развива.

Хората с "фиксираната" нагласа се стремят на първо място да изглеждат умни, а това ги кара да избягват предизвикателствата, да се отказват при среща с трудност, да възприемат усилието като знак за неумение, да възприемат критиката като обида, да се плашат от успеха на другите хора.

Хората с "развиващата" нагласа се стремят на първо място към това постоянно да трупат нови знания и умения, а това ги кара да търсят предизвикателствата, да не се отказват при трудности, да знаят, че усилието води до усъвършенстване, да се учат от критиките и да  намират поуки и вдъхновение сред успелите хора.

Много ми харесва тази кратка и ясна формулировка :) Ето и оригиналната графика:

Моето сърце и малко от твоето

Изблизвам от устните си

Вкуса на твоите устни.

Преглъщам.

Няма го.

Измивам от тялото си

Докосванията на твоите пръсти.

Избърсвам се.

Няма ги.

Изваждам от портфейла си

Усмивката на твоето лице.

Затварям го.

Няма я.

Поглеждам напред.
Няма те.

И тръгвам.

А сърцето ми е топло.

Стоплено от твоето сърце.

Разлива топлина и бяга напред,

Моето сърце и малко от твоето.

Измисляме ли си знание? Психологически илюзии.

Продължение на темата с илюзиите.

Всъщност си е толкова човешко - да търсим форми, явления, причинно следствени връзки дори и там където ги няма - да подредим милионите звезди по небето и да рисуваме съдбите си с тях. Да търсим следите на дяволи и ангели, с които да осмислим поведението си. Да сложим човешко лице на марс. Всичко това прави света, в който живеем по-уютен, по-значим и по-човешки.

Човешко е, но не помага много на човечеството. Еволюционен парадокс?

Ето един TED talk, в който се разкриват няколко психологически илюзии (с бг субтитри). Особено добра е песничката, която върви на обратно :)



Ок, не са много хората, които вярват в точно тези психологически илюзии, но концепциите се показват най-добре с крайни примери.. а който му трябват по-реални - да се огледа около себе си - всеки ден купища хора около нас си измислят знание, без дори да си помислят да го проверят.

Сърце на комар

Появи се класацията на Никон за най-добрите микро снимки на 2010.

Класацията се печели от уникалната снимка на... сърце на комар - каквото и да е това :) Който го намери, да ми се обади :)







Другата снимка, която ме впечатли с изключителната си зрелищност и красота е на... флуоресцентно сияние от ракови клетки.

Има и символизъм в тази снимка - колко само е лъжовна красотата, която (не) виждат очите.

Кратка история на религията

Стъпка 1. Страх ме е. Природата е могъща. Търся предзнаменование. Търся логика. Търся милост.

Стъпка 2. Те искат да разберат Бог, но не могат. Аз мога да бъда посредник между тях. Ще имам власт над хората. На този свят му трябват послушни и мотивирани хора, за да се развива.

Стъпка 3. Имам всичко. Разбирам всичко. Контролирам всичко. Търся посока. Търся смисъл. Търся идеали.

Когато избирам, аз творя

Когато правя избор се обръщам дълбоко навътре в себе си, пускам въображението си напред във времето, преоткривам се и избирам. Когато избирам, аз творя.

Изборът черпи сила от моите ценности, визия и идентичност. След което ги пресъздава. Освен когато е отказ от движение и се превърне в търсене на рутина и спокойствие.

Защо ръката ми те плаши?

Ех, котаче, защо ръката ми те плаши?

Не помниш ли удоволствието, което изпитваше, когато те почеша зад ухото, а ти мъркаше блажено? Нима тази ръка винаги ще ти напомня за шамара, които изяде като малък, когато препикаваше килима? Не виждаш ли, че я протягам с любов, не усещаш ли?

Сгреших. Но не защото те ударих, а защото направих така, че никога да не знаеш какво иска протегнатата ми ръка чак до момента в който усетиш болка или наслада. А страхът побеждава копнежа..

Ех, приятелю, защо ръката ми те плаши?

Снимки на младата Вселена

Южноевропейската обсерватория подреди собствените си снимки в топ 100 класация:
http://www.eso.org/public/images/archive/top100/

На мен очите ми веднага се заковаха в секцията за космология и "най-дълбоката" ултравиолетова снимка на Вселената правена от земята. Купища галактики, някои от които днес са на завидната възраст от около 12 милиарда години, се виждат в едно мъничко парче от небето, голямо колкото четвъртинка от луната.

Това разбира се ми напомни за изключителното наблюдение от 2004 на Хъбъл, който поглежда почти 13 милиарда години назад във времето - малко след като първите звезди и галактики са се сформирали. Там в район голям колкото 1/100 от луната се виждат почти 10 000 галактики, повечето от които днес са на над 10 милиарда години, а най-старите - почти 13 милиарда годишни - се виждат как са изглеждали като бебенца.

Това, което се вижда на тези снимки е изумително и потресаващо. Макар и на пръв поглед да не са нищо повече от купчина цветни петна на черен фон, картината, която рисуват във съзнанието е толкова величествена, че трябва много време човек да я осмисли.

За любителите на фотографията - "снимката" на Хъбъл са всъщност наложени 800 отделни експозиции от по 21 минути - т.е. общата експозиция е около 11 дена, а за заснимането и са отишли над 4 месеца :) Всичко това с 1-метровото огледало на Хъбъл и 16 мегапикселовата Advanced Camera for Surveys.

Е как да не очакваш с интерес наследника на Хъбъл - JWST, който се очаква със 6-метровото си огледало да види още по-добре първите звезди и галактики във Вселената, както и да огледа в повече детайли планети подходящи за живот в нашата галалктика...

Откритие

Един цитат от великия учен Енрико Ферми:

"Има два възможни изхода. Ако резултатите потвърдят хипотезата, значи си извършил замерване. А ако я отхвърлят, значи си направил откритие."

Истински ценните неща, са тези, които не се вместват в разбирането ни за света.. тези, които отварят нови врати, дават ново знание и перспектива..

Вярата, която дава сила

Какво ли си мислиш, когато си погребан 700 метра под земята, тотално изолиран от света, чакащ смъртта си с още 32 колеги до теб?

Вярваш, че Господ е велик и ще ти помогне да се измъкнеш. И той е. На 17-тия ден, през тясната 700 метрова дупка, която са изкопали до теб, помирисваш спасението. Пращаш бележка до близките си, че си жив и вярваш, че Господ ще те опази жив.

А на повърхността хората пеят националния химн и развяват националното знаме по улиците. От щастие. Сигурно горди заради това, че Господ е избрал точно тяхната държава, за да сътвори чудото и да спаси живота на тези хора.

Нищо, че господ първо ги е погребал "предизвиквайки" срутване в необезопасената от държавата мина. Нищо, че ще чакат още 4 месеца, за да ги спасят наистина. Нищо, че спасителите цели 7 пъти са пробивали "грешна" дупка, заради неточности в картите.

Господ е велик. А човек има нуждата да вярва, че има добронамерен разум, който има повече сила и мощ от него. Вяра, без която е толкова трудно да се живее. Вяра, която ще умре чак в деня, в който Господ предаде мощта си на Човека. Ако е рекъл де.. а дотогава ще мине още толкова много време.

Дай да ти редя една далавера

Дай да ти редя една далавeра. Любима реплика от народния фолклор. Вчера ми напомниха за нея с един виц.

Малко преди това слизам от едно такси и си искам бележката. Учтивият шофьор ми дава три и ми казва че една от тях е за по-голяма сума - да използвам нея.

Мисленето на един куп хора е пропито с идеята за далаверата. С идеята да минеш тънко. Да прецакаш някой и да се облагодетелстваш за негова сметка. Дори когато си явно добронамерен и доброжелателен - нещата често опират пак до там, безкористно да помогнеш на някой да е на далавера (за сметка на някой друг разбира се).

Не казвам, че това мислене е изначално погрешно и проблемно. Ама човек има лимитирана възможност фокусира вниманието си и мотивацията си. Не може да имаш 10 визии за живота си - имаш само една. Аз лично предпочитам моят фокус да е изцяло върху стойностите - как да нося стойност в моя живот и този на хората около мен. И това се отплаща. За далаверата не съм сигурен.

За Мел Гибсън и американците

Из интернет хвърчат записи на Мел Гибсън, който брутално и грозно обижда, заплашва (с убийство) и унижава майката на детето си около 15 минути по телефона. Не ми се занимава с личните им отношения, щото са си тяхна работа. Но ми прави впечатление - след тази безумна тирада, изпълнена с всички нецензурни думи, които сте чували в английския език - медиите и коментаторите отдават голямо значение на това, че в един момент, почти мимоходом, е използвал думата негър.

И не само това, нямат никакъв проблем да цитират думата "whore". Но за негър навсякъде се говори като за "the N-word". Не може в 15-минутна брутално обидна тирада, ти да се хванеш за това, че използвал думата негър. Дори някъде из коментарите в Youtube прочетох, че всичко друго може да бъде простено, но расизма му не...

Колкото и да съм против расовата (а и не само) дискриминация по принцип, не мога да се отърся от чувството, че има нещо сбъркано в американското общество и начина, по който понякога измества същината на нещата водено от сляпо робуване на догми...

Разбира се има и други, практично настроени американци, които използват медийния шум и пуснаха нов хит с Мел, за да си промотират албума:

Касини снима Сатурновата система

Космическият телескоп Касини наблюдава отблизо "смяната на сезоните" на Сатурн. В края на миналата година слънцето започва да осветява горната (северната) част на пръстените и съответно позволява да се правят нови снимки.

Ето няколко красиви снимки от последните дни и месеци. Пълният каталог е тук.

Луната Дафнис 

прави вълни 

в пръстените на Юпитер.

Дафнис и Пандора, 

две от луните

вплетени в пръстените

Тетида и Диона 

във величествена снимка

Най-голямата луна, Титан,
скрита зад засенчените пръстени.
Под нея е Мимас.

Моята полиция срещу Моята библиотека

Моята полиция си има нов химн. Самите полицаи май не се гордеят много с него, а хората ги взимат на подбив, ама много. Малко е гадничко, когато те възпяват с идеали, да се криеш гузно с наведена глава.

Долу горе по същото време моята полиция реши да затвори моята библиотека. Библиотекарите, те май се гордеят и хората не ги взимат много на подбив. Ама пак е малко гадничко да си криеш сървърите по покривите на обществени сгради и да се правиш на Робин Худ в 21 век. И не е случайно, че гордостта им си остава една такава малко ъндърграунд.

Аз ще се въздържа от повече коментари тук (ако някой иска да научи мнението ми има го в коментарите тук), но ще си позволя да изрека един личен призив, в който вярвам:

Трудът ни има смисъл за останалите хора, когато отговаря на техните нужди, когато сме им полезни. А ако някой е положил такова усилие за нас, трябва да намерим начин да го възнаградим, за да го направи пак. А не да се възползваме "на готово".

Това е. Просто е. И при полицията и при онлайн библиотеките нещо по веригата обаче май се чупи. Понякога и на повече от едно място.

Оазис

Мястото е комплекс Оазис близо до Лозенец. Поводът да съм там беше тийм билдинг с Телерик.

Силните уважават противника

Кой пък ги подучи феновете във Варна да ръкопляскат по време и след химна на гостуващите отбори в световната лига по волейбол? Възмутително! Още малко и ще заприличаме на цивилизована държава :)

Обаче това ме накара да се замисля, как реагираш когато си силен, можещ, знаещ. Тогава можеш да си позволиш да уважаваш съперника, различния, можеш да черпиш сила от неговата, да твориш с него. Тогава се развиваш.

За сметка на това, когато нямаш нищо, когато си слаб и неспособен, не знаеш къде искаш да отидеш и как да го постигнеш, тогава просто псуваш, завиждаш и ненавиждаш всичко чуждо и различно. Тогава си хейтър.

Време и история

Историята е противоречиво нещо. За малкото хора, които знаят да четат историята правилно и безпристрастно, тя е уникално богатство. За всички други, забили поглед в миналото, е ужасна прокоба. Равносметката е неясна.

Доскоро бях готов да обявя историята по-скоро за вредна отколкото за полезна, най-вече заради примитивния, непрактичен и неефективен исторически прочит, който, със създаването на националните държави преди около 200 години, се налага като масов на много места. Характерно за този прочит е търсенето на извор на величие в миналото, а не напред в бъдещето. И това е притеснително.

Но до скоро не си давах сметка за нещо много по-важно. Без концепцията за история всъщност няма и поглед напред. Когато няма минало, няма и бъдеще, а има само настояще. Както Дени ми подсказа, в по-голямата част от съществуването си човечеството вероятно е живяло без идеята, че има история. Човешкият живот в праисторическите времена е бил самостоятелен, независим, обусловен от настоящето. Човек не се е считал за връзка между поколения, а светът не се е развивал. Човекът е бил просто временна божия еманация, а не част от цивилизация. Дори идеята за времето тогава не я е имало. Живеело се е в свят пълен с цикличност, където краят е бил начало, а началото край.

Идеята, че времето е линейно и има една единствена посока, че светът и човечеството не се преражда постоянно, а се развива, че човек е една активна част от хилядолетно развитие, се е появила в модерната история може би чак през късните предхристиянски периоди. И това е дало тласък на човешката цивилизация. Странно как една идея, която смятаме днес за природна даденост, всъщност е едно от големите интелектуални постижения на човечеството.

Идеята за време и история е една от чертите, която ни отличава от другите животни. Но тази отличителна черта (както и останалите), не ни е паднала от небето, а сме се борили за нея десетки хиляди години.

Бакшиши за държавните служители

Задавам си въпроса, ако сложим по една касичка до всяко едно гише в пощата, митницата, КАТ и така нататък.. и всеки пуска 50ст или левче, но само ако е доволен от обслужването, няма ли драстично да повишим и качеството на обслужване и удоволетворението на самите държавни служители?

Идеята е елементарна, не струва нищо да се реализира, а ще помогне на всички. Според съвсем груби сметки, служителите може да успеят да си докарат до 100% увеличение на заплатите и това без да вземаме и стотинка повече от отънелия държавния бюджет.

Формулата е елементарна и отдавна измислена от частния бизнес и развитите общества (че тук в България още се ослушваме като трябва да оставим бакшиш).

Да грешим или да не грешим

Конкретният повод е дискусията какъв подарък да купим на един приятел. Сблъсъкът беше между идеята за по-специален личен подарък (картина) или ваучер за дрехи. Основният аргумент срещу личния подарък не беше дали тази картина ще й допадне или не, ами това, че е принципно трудно да сме сигурни, че можем да улучим картина, която ще й хареса и ще пасне на апартамента, че това е личен избор, трябва тя сама да си го направи, и т.н.

За много хора е по-важно да не сгрешат, отколкото да се опитат да оставят отпечатък, да направят нещо забележително. Страх, който прави живота ти зависим от чужди ценности и нрави. Дали срамът от грешката е толкова страшен или просто това е извинение да следваш предначертания път без допълнителни усилия не знам. Но знам, че успехът и постиженията са свързани с опити и грешки, с търсене, с налучкване, с вяра.

Прозвуча като безумна генерализация, но поводът разбира се е просто подсещане, а не причината за това, което си мисля. Горното не е обвинение към някого, а по-скоро публично самонавиване, защото и аз съм бил възпитаван първо да не греша, а след това да се стремя към постижения. Да, ама тази приоритизация просто не работи...

Как да си поискаме обслужване

Случка 1:
Влизам в таксито на Младост 1 и казвам: "За летището". Следва възклицанието: "Е, ти ли ще ми се паднеш бе батка. Дано поне да имаш дребни, че ми писна да развалям". След което на моето мълчаливо (не)съгласие почва да ми говори нещо за трафика, аз разбира се не го и слушам.

Случка 2:
Влизам в таксито и казвам: Центъра. Шофьора ме пита дали да изгаси цигарата, предлага ми да притвори прозорците и ме пита дали да намали музиката. В последния момент обърка улиците и ми предлага да спре апарата веднага и да ме закара точно до мястото, което съм му посочил без да се учеличава таксата.

Не го пиша, за да се оплаквам или да давам примери, които всички знаят. Пиша го, за да призова всички когато не получат отношението, което заслужават като клиенти:
- Да не оставят никакъв бакшиш и да си търсят рестото до стотинка.
- С дружелюбен и приятелски тон да обясняват защо постъпват така.

А когато получат желаното отношение:
- Да оставят задължително значим бакшиш.
- Да благодарят изришно за отношението.

И това не само в такситата, а винаги когато ни обслужват. Аз лично това направих във всяка една от ситуациите и съм убеден, че ако повече хора го правят то много скоро нещата ще се променят!