Моите цветя

Когато се настаних в новата си квартира заварих едно цвете. Опърпано, с две останали болни листа и почти загинало, но му личеше, че е живяло добре много години преди това.

В празната квартира, това беше единственото смислено нещо. Някой с години беше полагал грижи за него, но сега то си умираше доста безславно и твърде прогресивно.

Реших да се опитам да го спася. Тъй като никога досега не съм гледал цветя, в началото постоянно забравях да го поливам и няколко седмици все така си креташе. Докато един ден не изкара ново листо. Това посъбуди известна амбиция и лека, но неприкрита, доза гордост в мен и почнах да се сещам по-често да го поливам. Докато не разцъфна изцяло с няколко огромни нови листа, пълно с живот. Започнах все по-често да се сещам за него и да полагам дневната доза грижа.

Преди 2 месеца получих две други саксийки, с по едно доста крехко и неопитно стъбълце във всяка, едното подарък за мен, а другото дошло за временно отглеждане. И двете имаха лошата участ да загинат героично от измръзване още в деня, в който бяха осмислени като подарък, което пък на мен съвсем не ми се хареса.. и реших и тях да ги възкреся. И тях ги забравях в началото, докато на едното не му се показа нещо като начатък на листо и така историята се повтори.

Сега, за мое най-голямо учудване, си гледам цели 3 саксии с цветя, сещам се редовно за тях, грижа се (да кажем прилично), и намирам смисъл в това да ги поддържам живи и красиви.

Просто е - трябва нещо да запали пламъка; да видиш резултат от усилието си; и да усетиш, че си важен и нужен. След това усилието става просто част от теб. Те стават твоите цветя, твоето творение и твоята история. И получават смисъл.

Така е и с цветята, и с приятелите, и със задачите на работа, и с вечерята, и с всичко друго, което правим.

Знание и съмнение

Франсис Бейкън, философът върху когото се гради съвременното научно мислене, казва следното (в свободен превод), когато излага идеите си за процеса на натрупване на знания въз основа на наблюденията ни.

"... Друга грешка е недостатъчното съмнение и необоснованата прибързаност към твърдения неподложени на съзнателно въздържание от оценка. Защото двата начина на възприятие на света са като двата начина на поведение, често спомевани още от древността: единият - лесен и безпроблемен в началото, но в крайна сметка непреодолим; а другият - труден и с много препятствия, когато започваш, но скоро след това възмездяващ и справедлив. Така е и с нашето възприятие за света: ако започнем без съмнения ще свършим в съмнения, но ако започнем със съмнения, и сме достатъчно търпеливи съмнявайки се, ще стигнем до несъмненото."

Цялата ни наука, целият човешки прогрес през последните няколко века е основан върху въздържанието от оценка, върху граденето на теории, които еднозначно отговарят на всяко съмнение.

Блестящо. Има само едно изключение във Вселената неподдаващо се на този подход. Човекът и неговите ценности - идеята за правилното и грешното, за доброто и лошото, за съзнателния избор.

Чиста емоция

Има един момент, когато се събуждаш от сън. Момент в който съзнанието ти се пробужда, но ти не го разбираш още. Само го усещаш.

Събудила се е емоция. Чиста и гола, необлечена в пластовете разум, с които годините са я покривали. Силна, шумна, направляваща и покоряваща.

Тази емоция, продукт на сбъркана еволюция, която те кара да желаеш, да искаш, да вярваш, че си бог. Тя е детска и красива, архаична и вселенска. Тя е връзката ти със Създателя, без край във времето и без знание. Тя, която не знае колко е сковаващ страха да загубиш, защото си се научил да притежаваш. Тя, която иска да лети, но не знае болката от падане. Тя..

..потъва и една след друга я покриват с прекрасните си одежди разумът, знанието, страхът и паметта. И се събуждаш и вече не я разбираш. Но я помниш и ако не те е много страх й открехваш нослето и едно око, за да диша и да вижда и да те направлява.

Чистата емоция - хората са устроени да я обожават. Няма по-голямо щастие от миговете на радост наподправени от ежедневните притеснения, сметки, оптимизации и рационализации. Но хората са устроени да се пазят от болката повече отколкото да следват мечтите си. Разумът, знанието, страхът и историята са ги научили.. освен ако не са ги разбрали погрешно.

Джон Тери - татко, развратко или футболист на годината

Фактите за Тери:

- Капитан на националния отбор, боец и лидер, популярна обществена "звезда". 29-годишен: точно 2 дена по-малък от мен :)

- Преди 6 месеца е избран за баща на годината в цял свят. Казва: "Семейството е целия свят за мен и тази награда ме прави много горд."

- Преди няколко месеца започва интимна връзка с "най-добрата приятелка" на жена си и майка на детето на дългогодишния му съотборник - Уейн Бридж.

- Миналата седмица точно преди News of the World да публикува историята за това, Тери издейства съдебна забрана тази история, както и самата забрана, да не се публикуват. Една седмица по-късно забраната е отменена.

- Според вестника, свалките започнали още преди години, а през септември двамцата са си направили и дете, явно нежелано, след което Тери е покрил разноските за аборта.

- Слуховете усилено твърдят, че сега семейството му е пред разпад, а футболната асоциация го заплашва да му отнеме капитанската лента и да го изгони от националния отбор за световното първенство.

Заключенията

На пръв поглед всичко е ясно - един богат перверзен самозабравил се тип се подиграва с всички обществени, семейни и лични ценности на хората около себе си. Е да, ама не всичко е ясно.

Това, което мен ме смущава в тази история е, че всичко и всички в нея са сбъркани. И проблема не е в един лош човек, а в цялата ценностна система, която ни насаждат.

- Що за малоумие е да правиш конкурс татко на годината (мисля, че и в БГ има подобно извращение вече)? Не е ли смисъла на това да си татко в това да даряваш обичта си на своето дете, а не да обикаляш телевизии и медии да печелиш обществената обич и признание?

- Ако приемем, че смисъла на такива конкурси е да вдъхновят повече хора да бъдат добри татковци, то как аз трябва да се вдъхновя от един свръхбогат футболист, който повече време е далеч от семейството си отколкото с него?

- Какво се случва със съвременния спорт и в частност футбол и защо все повече почва да ми прилича на някоя долнопробна кеч пародия? Откога започна кариерата ти на спортист да зависи от щастието на брака ти (който е провален по презумпция заради комерсиализацията на спорта, на когото трябва да подчиниш живота си)?

- Защо когато имаш лични семейни проблеми, трябва да се изпъчиш пред цял свят и да заявиш, че семейството е всичко за теб? Защо трябва постоянно да лъжеш и мажеш, за да влезеш в дрехите, в които безличните маси искат да те облекат?

- Как може да решиш, че със съдебна заповед, ще скриеш история, която вече е стигнала до медиите? И въобще когато си сгрешил, трябва ли да търсиш как чрез съда да се покриеш или е трябвало да мислиш малко по-рано?

- Що за общество е това, в което обществените личности тотално губят личния си живот? Той има ли свободата да търси щастието си или трябва да живее така, както масите искат от него?

- Какъв е смисъла от тази статия - с какво обществото става по-информирано или по-смислено след като прочете тази статия? Май единствения смисъл е да напълни джоба на собственика на вестника?

Всичко е сбъркано - и медиите, и обществените ценности, и спорта, и Тери в публичните си изяви. Вероятно и личния му живот, и семейството му, и "приятелите" им и те са сбъркани. Но това последното не ме интересува толкова, нито ми е работа.

А кое е правилно?

Ако все пак някой пита какво е правилно според мен:

- оставете човека да си реши личните проблеми;

- спрете да си купувате и да четете малоумни вестници като News of the World;

- вземете му лентата на капитан, защото той не може да е капитан в отбор в който ще играе с Уейн Бридж (и направете Джерард капитан :);

- оставете го да играе и да прави това, в което е най-добър. Те спонсорите ще го накажат достатъчно, заради факта, че не могат да ползват обществения му имидж за собствените си комерсиални облаги.

Инфлация във Вселената

Едно чудесно и много достъпно обяснение (особено ако човек не е спал много в часовете по физика и астрономия) за една от най-забележимите космологични идеи на миналия век. Директно от създателя й - Алан Гут :)

Това са 12 десетминутни серии на английски, в които се говори за това какво е космическа инфлация, защо е вероятно тя да се е случила наистина, а накрая за бонус има и малко коментари по темата за тъмната енергия и как може тя да бъде обяснена :) След края на всяко филмче в долната част се появява линк към следващото.

Това е моето резюме на първите 4-5 части, които са основните за обяснението на теорията:

1) Инфлационната теория силно намалява изискванията към началните условия на Големия взрив.

2) Инфлацията създава всичката енергия и материя във Вселената. Напълно реално е в началото Вселената да е притежавала нищожна или дори нулева енергия. (А кога ще си създадем вселена в лаборатория.... )

3) Инфлацията позволява на Вселената да бъде хомогенна и да притежава точно толкова маса, че да не се разшири изключително бързо, но и да не се свие от собствената си маса твърде бързо. Така че да могат да се появят галактики, звезди, планети и ние :)

4) Инфлацията представлява моментно състояние на част от материята, в който момент тя в притежавала отрицателно налягане (?!), което създава отблъскваща гравитация :) За изключително кратко време (10 на степен -35 секунди) тази материя се разширява под влиянието на отблъскващата гравитация експоненциално около 10 на степен 26 пъти. И оттам нататтък вече 13.75 милиарда години Вселената просто бавно си расте и изстива :)

5) Докато пространството инфлационно се разширява, постоянно се създавава нова материя (позитивна енергия) и се увеличава енергията на гравитационното поле (отрицателна енергия) в "новото" пространство. Но като цяло количеството енергия (материя + гравитация) се запазва непроменено. С две думи - от нищото се създават едновременно материя и гравитация - малко като правителство, което печата пари, а цените се вдигат. Всъщност е напълно възможно да живеем във Вселена, в която общото количество енергия е нула.

6) Инфлацията не е доказана, но засега пасва добре с останалата информация, която имаме за Вселената и няма друга теория, която да описва по-добре как Вселената е станала такава каквато е, но това не значи, че няма да се намери такава.

Сега вече мога спокойно да почна да чета книгата му за инфлационната вселена.

Галактиките джуджета са като младата Вселена

Преди 10-12 години, когато започвах да се интересувам от астрономия се смяташе, че по принцип една звезда не може да е с по-голяма маса от 100-120 слсънчеви маси. Смяташе се, че и всяка звезда по-голяма от 30 слънчеви маси е обречена да свърши като черна дупка.

През 2007-ма астрономите наблюдавха обаче избухването на звезда (SN2007bi), която е била около 200 слънчеви маси и се е взривява толкова силно, че разпръсква цялата звезда и не позволява от ядрото да се образува остатъчна неутронна звезда или черна дупка. Тази супернова, която е най-ярката супернова наблюдавана някога, избухва в една близка и "безлична" галактика джудже, която дори си няма име. Избухването е толкова силно, че ако беше където и да е в нашата галактика, щеше да я превърне в най-ярката звезда на небето.

Наскоро за първи път беше потвърдено с голяма сигурност, че тази супернова е от нов тип - изключително масивна, слабометална звезда, която толкова се нагорещява, че енергията от термоядрените реакции в сърцето на звездата започва да генерира нови частици - електрони и позитрони. По този начин енергията спира да се използва, за да предпази звездата от гравитационен колапс (защото се използва за създаването на частици) и тя за секунди се сгромолясва под обствената си тежест дори преди "горивото й" да е изгоряло. В този момент обаче термоядрените реакции до такава степен се ускорват, че буквално разкъсват звездата из основи.

Сега се приема, че може би такива са били повечето от първите звезди във вселената, а тези близки галактики-джуджета вероятно имат условията да пресъздават звезди като тези от преди 10-12 милиарда години. Така може да се надяваме, че в следващите години ще добием много по-добра представа за еволюцията на първите звезди и количествата метали, които са създали, за да може в крайна сметка един ден ние да живеем живота такъв какъвто го познаваме.

Вселената винаги крие някоя подсказка за себе си.. само трябва да я открием ;)

TEDxBG - вълнуващо приключение

Два пъти за една седмица ми се наложи да стана рано и да пия кафе :) Нехарактерно за мен :) И два пъти бях силно енергизиран от среща с позитивни и вдъхновени хора. Принципно нехарактерно за тази географска локация :)

TEDxBG беше изпълнен с вдъхновение, добре организиран и силно позитивен. Което беше основното, което аз се надявах да открия там :) И трябва да си призная, че надмина очакванията ми. Едно чудесно начало и надежда за следващото издание, че ще бъде още по-вдъхновяващо и силно :)

Интересно, че имаше само хора около и под 30 години. Дано това да е защото популяризацията на събитието беше предимно чрез Facebook и Twitter, а не защото няма достатъчно вдъхновени по-възрастни хора.

Ето и свободен преразказ на това, което ме впечатли мен. По пример на министър Дянков - във формат от 10 нахвърляни мисли на събуждане :)

1) Ива Бонева: Не дарявайте за децата сираци - даряващите си купуват правото да забравят за детското страдание, а даренията дори и когато достигат до децата се използват нецелесъобразно.

2) Разказа на Сет Годин - отваря очи... не може да се обобщи с едно изречение :)

3) Маги Малеева: Трябваше да бъда най-добрата в света. И всичките ми контузии бяха търсеното извинение, защо не съм. След като осмислих това повече нямах контузии до края на кариерата си.

4) Маги Малеева: Когато непознати заговарят детето ми, обикновено питат: "Слушкаш ли, а?" А тя не знае какво е трябвало да слушка :) Децата трябва да са активни и самостоятелни, а не послушни.

5) Симеон Дянков: Икономиката и за напред ще се движи от това, което я е движило стотици години. В България години наред селското стопанство движеше икономиката, сега трябва да заложим на органични храни.

Хмм.. странно.. странно.. дали чух точно думите?

6) Останах с впечатлението, че стремежа за устойчиво (зелено) развитие на няколко пъти се идентифицира с идеята за перфектността на природата и нуждата да я запазим напълно непокътната. Да, ама двете неща не са едно и също.

7) Асен Ненов: Да правим биоенергия от водорасли, които се размножават лесно и бързо, в пъти по-ефективни са от сегашните биоресурси, и нямат отпадъчни продукти. Звучи революционно зелено. Дано ;)

8) Мартичка Божилова: Историята никога не е черно бяла (дори и когато става дума за проект за застрояване на един от малкото девствени плажове по черноморието). Гледайте и преценете сами.

9) Nasekomix: Инжектирай, инжектирай, инжектирай, инжектирай ми любов :)

10) Константин Христов: В бъдещето информационно общество ще имаме пълен достъп до основния ресурс, но пак няма да сме равнопоставени. Всичко ще зависи от това как събираме и обработваме информацията.

Най-силното и най-впечатлявощото обаче си остава цялостната атмосфера и усещане за това събитие, а не толкова някоя конкретна разтърсваща и преобръщаща света идея :)

***

Покрита в бяла пелерина
И обляна в красота,
Ти си моята снежинка
В бурята от белота.

Да те погаля искам,
Искам да те разтопя.
Да те изпия мигом
И в сърцето си да те стая.

Моля те, не политай
към тъмните облаци ти.
Само тихо повикай
Моите скрити мечти.

А аз ще те прегърна,
Да, ще те обикна,
Докато не те превърна
В моя сбъдната молитва.

Парадокс

Наскоро ми разказаха как младите парапланеристи понякога се фокусират върху някой обект, например високо дърво, което искат да избегнат. И макар шанса да се натресат точно на това дърво да не е голям, се оказва, че колкото повече се фокусираш върху това на всяка цена да избегнеш дървото, толкова по-голяма става вероятността директно да се тушираш в него :)

Когато искаме нещо, несъзнателно насочваме енергията и поведението си към това то да се случи. Оказва се, обаче, че когато не искаме нещо, ние пак насочваме енергията и поведението си към това то да се случи (или поне към това да се сблъскаме с него, за да го отречем).

Явно трябва да сме много внимателни с нещата, които не искаме. И да се съсредоточим повече върху това, което искаме.

Рисунка

Когато си позволил на някого да рисува живота ти защото си бил влюбен в цветовете му, можеш ли да му позволиш да изтрие рисунката с гумичка и да продължи да те рисува с черно бели моливи?

2009 срещи и раздели

Това трябваше да е годината на промяната. И беше. Но не точно както си я представях.

Има едно нещо, което откакто се помня не обичам, не искам и не мога. Да се разделям.

Е, 2009-та година за мен беше годината на раздялата. Разделих се с хора, които бяха част от живота ми, част от мен. Разделихме се непростимо безмълвно, така както боли най-силно.

Разделих се и с част от себе си. Поставих под съмнение идеалите си, мечтите си, любовта си. Всичко, което досега ме правеше силен изведнъж загуби вселенската си значимост.

През тази година се срещнах с времето. Времето, което единствено придава смисъл на това, което правим. Все още не се разбираме добре, но то се оказва добър приятел и май няма лесно да ме изостави... така че ще трябва да се научим да съжителстваме добре.

Сега ще се разделяме с годината. Беше по-добре без нея, но след като дойде, дано поне да съм станал по-дoбър след срещата с нея. Този път равносметки няма да правя, нито пък планове.

Искам да обичам, да вярвам, да мечтая, да правя грешки и да бъда себе си :) Искам да бъда с тези, с които няма да се разделим. Хайде сега на купон.

Зимна приказка

Навън беше минус 8... трябваше след всеки 4-5 снимки да тичам по 4-5 минути, за да не замръзна :)) Ето и всичките снимки...

Единствената история

Благодарение на Валентин Михалев и най-вече на TED попаднах на тази впечатляваща история (има субтитри на БГ):

Самата история не се нуждае от никакъв коментар, поднесена от брилянтен оратор, тя казва всичко. Но ето няколко несвързани размисли, които ми се завъртяха в главата докато я слушах.

- Защо ние в България настояваме сами да разказваме на света една плоска и едностранчива история за нас самите си, историята, която всеки ден кой ли не ми разказва, без дори да съм поискал да я слушам?

- Колко ли пъти съм тръгвал да "решавам" чужди проблеми, моито са съществували само в моята глава? Тук знам, че много хора кимат одобрително с глава ;)

- Тази жена е красива, с онази специална и непреходна красота, която излъчваш с думите и погледа си.

- Истината е винаги относителна - да. Единствената история е винаги непълна - да. Но стремежът към опростяване, към изграждане на монолитни теории и абстрактни образи е от първостепенно значение, за да разберем света около нас. Просто трябва да внимаваме, когато прилагаме тези шаблони и етикети към конкретни хора и събития.

- Осъзнаването и разбирането на света е важно, но то не променя нищо. Визията и действието е това което води до промяна. Визия без разбиране е наивно, но разбиране без визия е импотентно.

Колко струва да сме добри

Разговор вчера в таксито:

- Забравят си телефони по 1000 лв и аз като ги върна, какво получавам - 4 лв. На такива по-добре да им ги намират някви крадливи и никога да не им връщат телефоните.

- Добре де, аз защо си мисля, че не трябва някой да ни плаща за да постъпим правилно.

- Абе така е, ама човек трябва да гледа собствения си интерес, нали така? Като правиш само добро на всички, накрая те прецакват теб. И накрая ти излизаш глупак.

Човек трябва да гледа собствения си интерес. Защото е наивно да разчитам, че някой друг ще подчини живота си за това аз да живея по-добре. И точно затова не трябва да очаквам, че случйно забравения чужд телефон е моят път към щастието и просперитета.

Трябва да следваме целите и желанията си и по пътя си да помагаме и на другите да правят същото. Двете неща не са взаимно изключващи се. Напротив, силно подкрепящи се :)

Давам си сметка, че това са абстрактни приказки.

Давам си сметка, че не може винаги да правим хората около нас щастливи - наивно е.

Давам си сметка и че борбата за основни човешки права подтиска моралните принципи и подтика за себереализация.

Ама пък стига сме се успокоявали с обяснения защо не сме етични един към друг, нека просто малко се напънем и да станем по-добри :) И след време няма да сме прецакани.

Да мислим или да не мислим :)

"Изключително много хора мислят, че мислят, когато просто си пренареждат предубежденията" - Уилям Джеймс (източник: Quotations Page).

Когато мислим сме отворени към всякакви версии и теории и ги преценяваме според това колко добре са подкрепени с факти.

Когато сме предубедени, вярваме, че нещо е вярно, без да осъзнаваме защо го вярваме и защо е вярно. :)

За да можем да мислим трябва:

- Да разсъждаваме логически

- Да се съмняваме

- Да познаваме фактите от света около нас

- Да задаваме правилните въпроси (които могат да ни дадат доказуеми/опровержими заключения)

Нито повече, нито по-малко :) Отговорите винаги идват с времето, и те са едни и същи и за мислещите и за предубедените. Просто времето е различно.

И всъщност най-важната разлика. Когато мислим, никога не знаем всички отговори, винаги има въпроси, които остават открити. Когато сме предубедени, знаем с точност отговорите на всички въпроси.

Ясно е кое е по-лесно, ясно е и кое е по-сигурно. Въпросът е кое е по-продуктивно и къде е баланса :)

Избор

Възхищавам се с цялото си съзнание на тези, които разбират света.

И обичам с цялата си душа тези, които творят нови светове.

Само да не трябваше винаги да се избира между двете...

Защо сме морални

Реших да се хвана да попревеждам малко тия дни разни любими TED приказки.

Ето и първата. Която ни разказва, че всъщност морала ни не е задължитлено и само съзнателен и рационален процес, а до голяма степен чисто физиологичен процес, който на всичкото отгоре може и да бъде контролиран :)

Може би все пак понятието за морал е чисто еволюционно нововъведение, на което се дължи появата на съвременното общество, а не обратното :)

БГ субтитрите са на View Subtitiles.

Есенни Листа

Късна есен в борисовата градина..

За края на света

На 12 ноември в 00:12 часа ще се състои и премиерата на един доста очакван напоследък филм: "2012", в който се сбъдва най-новото предсказание за края на света - този път според календара на маите.

Май почва да се създава поредната психоза за края на света.

По този повод National Geographic правят кратка ретроспекция на 10 неупешни предсказания за края на света.

Любимите ми 2 са:

- На 5 май 2000 5 планети, слънцето и луната се нареждат в една линия спрямо земята (не, че на 4-ти е било много по-различно де :). Уви, "очакванията" за грандиозни климатични промени и тежки наводнения не се случват.

- На 10 септември 2008 пуснаха в действие Големия Адронен Колайдър. Цял ден ни занимаваха дори в централните новини с това, как "учени" предвиждали, че може да се създаде черна дупка, която да изяде земята. Уви и това не стана, но да не забравяме, че експериментите там се подновяват много скоро :)

Още в древни времена хората, ставайки свидетели на вулканични изригвания или астероидни взривове, са предвиждали края на света да настъпи скоро. И за тогавашното време, това звучи разбираемо и нормално.

Но в 21-ви век да има все още много хора, които се плашат от настъпването на 2000-та година или от това, че през 8 век маите са написали календар, който (най-вероятно не) свършва на 21 декември 2012... е това вече е малко ненормално.

И показва, че има твърде много хора, които не разбират дори малко света, в който живеят.

Тъжно. Но дано филма да е готин, както обещава :)

Хубаво ли е да лъжем себе си

Всеки постоянно залъгва себе си. Понякога нарочно и целенасочено. Понякога напълно неосъзнато.

Оказва се, че се залъгваме дори за неща, които изглежда да са конкретни и лесно измерими - като например колко време може да издържиш потопен в студена вода.

Залъгваме се винаги в посока на това, че сме по-добри, по-можещи, по-здрави, по-решителни и по-красиви отколкото сме. И така трябва.

Трябва да можеш от време на време и да се погледнеш отстрани и да чуеш хилядите погледи и гласове, които ти казват истината. Но трябва и да можеш напълно безприкословно да вярваш, че можеш повече отколкото можеш. Защото това те движи напред.

Психолозите твърдят, че депресираните хора са единствените, които имат реална преценка за своите възможности. Но това не им помага да постигат повече в живота си.

Страхът и рационалността могат само да те спират (което е също нужно разбира се). Вярата и силата на емоциите могат да те движат. Едното без другото не може.